През последните повече от 20 години Мариус Куркински е един от

Светът е чудовищна сграда - МАРИУС КУРКИНСКИ

През последните повече от 20 години Мариус Куркински е един от най-обичаните създатели в България. Или най-малко от хората в България, които се интересуват от драматургия.

Самотен съм като човек, само че съм благополучен като артист.

Какво ни споделя Шекспир с „ Ромео и Жулиета “? Че любовта умира, не може да съществува в нашия свят по този начин, както е организиран. Умира, поради това, в което сме трансформирали обществото си. Убеден съм, че има хора, които умеят да я запазят за по-дълго време, дори съм виждал такива, само че при мен не се случи по този начин.

Когато всички свърши, по-добре да не минава в мъка, а да бъде като гибел и просто да изчезне.

Истината, в последна сметка, е единствено една. Но всички се вършат, че има доста истини.

Невъзможността да чуваш е типична за младостта и може да е гибелна.

Когато искаш да се докоснеш до най-висшето, като се каже „ публицист “, това е Достоевски.

Шекспир има пиеси за безусловно всички световни въпроси.

Двама влюбени от мразещи се фамилии се влюбиха и умряха за любовта. Посланието на Шекспир – любовта в този идеален тип не може да просъществува на земята. Тя умира по външни аргументи.

Аз се потресвам от търсенето на нови форми в театъра. Защото формата е открита и това е словото. Театърът е Словото. Ако си избрал една пиеса, то ти си избрал слово, пропътувало доста километри и доста години, запечатало време от минали столетия.

Светът е чудовищна постройка. За него не ми се приказва въобще. Години, хилядолетия наред е бил място за изтребване, само че пък ето, театърът е друго място.

Публиката е едно от най-близките ми същества. Ако имам нещо в театъра, то това е човекът-публика. Това създание ме преведе през годините.

Хората страдат. Това е последното, което не би трябвало да им се лишава.

Би било неуместно да казваш, че си на 45, а се усещаш на 18. Това са тъпотии, би трябвало да сме реалисти.

След 25 какво значение има на какъв брой години си?

Аз се дръзвам ей по този начин, все едно е тик. Няма нещо, което да ми е същинско смешно.

Пълна пустош. И хората към този момент усещат самоизяждането от вътрешната страна, което ги влече поради неприятния живот. И става доста пусто.

Вече в действителност не мога да бъда сигурен в това по какъв начин се ръководи светът. Не знам кой го прави и по какъв начин, само че не може да е преднамерено… Отказвам към този момент да мисля. Не знам по какъв начин се управлява – като го виждам е такова ситуацията, тъй като вижте до какво са доведени хората. Не е ли предумишлено?! Това грабене на пари, това крадене, това оскърбление на народа, и то с такава, доста мощна, забележима ненавист – не е ли предумишлено?! Всичко е програмирано, всичко е парцелирано…